Живеем в индивидуалистично време, но всички тези усилия се провалят, ако не виждаме другия, ако не сме способни да бъдем чувствителни към драмите и нуждите на другите. Ние сме част от мрежа, която се нуждае от щедрост, за да не се прекъсне.

Тази добродетел се възхвалява от най-различни религии на планетата и дори се явява като свързващо звено между тях: "В най-старите традиции практиките на солидарност и любов към ближния не вървят отделно от практиките на справедливост и духовност", казва богословът Рафаел Родригеш да Силва, професор в катедрата по теология и религиозни науки в Папския университетКатолически университет в Сао Пауло (PUC-SP).

Семейният психотерапевт Моника Генофре, професор в Института по семейна терапия в Сао Пауло (ITFSP), е съгласна с това: "Грижата за другия е грижа за нас самите, както грижата за планетата е необходима за оцеляването ни. Става дума за съотговорност в изграждането на нашите взаимоотношения и на света, в който искаме да живеем".

През целия си живот, обяснява тя, колкото повече щедри преживявания имаме, толкова по-естествен става алтруистичният акт. Тази етика прониква в репертоара ни, насочвайки избора и нагласите: "Когато аз практикувам щедрост, другите също могат да се научат и да я практикуват. Ефектът се разпространява и средата се укрепва", подчертава тя.

Но не става въпрос само за това да се грижим за колективния ред и в края на деня да спим с чиста съвест. Да бъдем сърдечни и солидарни с хората около нас е преди всичко израз на сърце, свободно от всякакви интереси. Това е упражнение, което ни прави по-човечни и като бонус неутрализира индивидуализма, който ни държи далеч от нашите ближни.

Щедростта обновява енергията

Психологията е категорична по отношение на междуличностните отношения: другият е огледален образ на собствената ни същност. Когато за няколко мига оставим настрана проблемите и разочарованията си и се мобилизираме, за да помогнем на някой друг, ние предприемаме пътуване обратно към собствената си същност.

"Истинският интерес към другите ни дава възможност да намерим начини да преодолеем собствените си препятствия", казва Моника. "Даряването дава възможност да разпалим и обновим енергията си. Не е ли това, което ни движи?", пита тя.

Да бъдеш щедър означава: да уважаваш работното място на колега; да обърнеш внимание на дете; да дадеш от себе си в преговори, целящи взаимно разбирателство... Семейството, нашето теоретично най-близко ядро, е добра отправна точка, от която можем да тренираме и, надяваме се, да разширим способността си да даваме.

В крайна сметка, какъв е смисълът да полагате усилия да подобрите живота на другите, ако не сте способни да изречете една насърчителна дума пред огледалото или да спазвате ограниченията си всеки ден?

Любовта към доброволчеството

Когато става въпрос за доброволчество, е достатъчно желанието да се помогне на другите. Тези, които проявяват щедрост по този начин, гарантират, че в замяна ще извлекат огромни ползи. Приближаването до трудно смилаема реалност, като мизерията и изоставянето, изисква решителност. Но действието носи удовлетворение на всички участници.

Ако можем да бъдем в света със съзнание, насочено към "нас", вместо към "аз и другите", може би чувството за самота, което съпътства толкова много хора, ще се разсее и ще можем да допринесем за едно по-щедро и справедливо общество", казва Моника.